Позор

публикувано от admin на 5 октомври 2008

Позор
Този роман има горчив послевкус, даже има вероятност да ви депресира. Веселите моменти са рядкост, говори се, че и самият автор рядко се усмихвал. Преобладаващите настроения са обреченост, безизходица, отчаяние, но въпреки това остава усещането за едно реалистично пресъздаване на действителността.

Университетски преподавател от Кейптаун на средна възраст има връзка със своя студентка, която излиза наяве. Воден от своите принципи той решава да напусне университета и да замине при дъщеря си – живееща във ферма във вътрешността на страната. Там обаче бившият преподавател ще се сблъска с новата, често жестока, действителност в ЮАР, която веднъж завинаги ще разбие и малкото му останали илюзии. Учудващо за него, дъщеря му ще прояви по-голяма сила на духа и по-трезво мислене. Единственото, което ще му остане е примирението.

3 коментара

рубрика: без категория

География на езиците

публикувано от admin на 28 февруари 2008

Наскоро ми попадна една книга на Ролан Бретон – „География на езиците“. Вече загатнах за нея, но ми се иска да напиша нещо повече. Авторът е географ и като такъв не се занимава със същината на лингвистиката, а по-скоро използва само нужния лингвистичен минимум, за да може заедно с географските методи да опише как езиците се движат във времето и пространството, в общностите и държавите и да начертае актуална карта на езиците по света (доколкото това е възможно).

ролан бретон - география на езиците
Въпреки, че на места се използва доста специфична терминология, намерих книгата за много интересна. Това което най-много ме впечатли бе главата разглеждаща разпространението на езиците в пространството, взаимодействието и съвместното съществуване на два или повече езика, възникването на националните езици и упадъка на диалектите, местните говори и наречията.

И за да не си помислите, че това е сухо научно четиво, ще спомена, че Ролан Бретон си служи с доста примери от почти целия свят – Западна Европа, Балканите, Индия, бившият Съветски съюз, Африка, Южна Америка.

И не на последно място, въпреки, че това може да доведе до някои недоразумения, намирам книгата интересна и на фона на нарастващата по света (а и у нас) националистическа реторика.

Коментарите са изключени

рубрика: без категория

книжка с картинки

публикувано от admin2 на 17 февруари 2008

Още като чух за книгата на Рин Ямамура, усещах, че е изключителна. После ми дадоха да се докосна до нея, това ме накара да разказвам за прекрасните й илюстрации и непринудени простички изречения на всяка страница, което пък предизвика някой да ми я подари. Честно, отдавна не бях виждала нещо по-трогателно на хартия, написано и изрисувано за конкретен човек, за който си изграждаш толкова ясна представа от по детски разказаните характеристики, че имаш чувството, че ако срещнеш този човек на улицата, веднага ще го разпознаеш. Толкова е просто.

азбука на любовта 1

азбука на любовта 2

азбука на любовта 3

5 коментара

рубрика: без категория

призив за Тери Пратчет

публикувано от admin на 31 януари 2008

Преди няколко месеца dzver опита да се свърже с издателите/агента на Пратчет с молба да намерят свястно българско издателство, което да издава книгите на Пратчет у нас. Всъщност, както обясних в коментар към поста, инициативата трябва да дойде от хипотетичното българско издателство, а не обратното.

Остават много висящи въпроси – дали „Вузев“ са се отказали да издават поредицата за света на Диска или просто вече нямат възможност? Дали ще се намерят кадърни преводачи и ново подходящо издателство? Преди това обаче трябва да се разбере как стоят нещата с авторските права за България. За тази цел бях изпратил няколко мейла, но не съм сигурен дали са били до правилните хора… а и не получих отговор.

Ако някой може да помогне с отговори на горните въпроси е добре дошъл.

Ето го и оригиналният пост на dzver… за всеки случай:

Току що пратих молба към Тери Пратчет да се отърве от И.К. Вузев, г-жа Вузева и да намери в България издателство, което да го превежда и издава. Моето английско говорене е от тип The I are dzver и жалките ми опити да чета Пратчет в оригинал приключиха на 3-та страница в :-)

Ето това е адресът, на който може да пишете на Тери Пратчет (косвено, това му е фийдбека на официалния сайт, едва ли ще бъде видян лично от Тери).

Ето писмото, което аз пуснах (в оригинала всичко е caps off):

Help us!

In Bulgaria there is absolutely no way to read actual books of Terry Pratchett, because of your partner publisher VUZEV. They have stopped to publish all new books 2 years ago. I think that their problem is to find translator, because they have trouble in communication with them and they wants to pay translator less than expected.

Please, help us – reading and enjoying Terry requires fluency of english and folks like me just cannot understand originals ;/ I want to buy and read Terry in Bulgarian! SOS!

Ударете по 1 рамо, пишете на Тери Пратчет :)

5 коментара

рубрика: без категория

Льо Роше дьо Монмартър

публикувано от admin2 на 31 януари 2008

Я стига, продължение на Шоколад! Сто процента ще направят и филм. И после ще я принудят да завърши трилогията. И пак филм – нали се сещате.
Грозна работа. За пари.

Обаче не – представяте ли си? Книгата е чудна. Прочетох я на един дъх, доколкото петстотинте-й-плюс страници позволяват подобен израз.

Като за начало – безсмислено е да четете Бонбонените обувки, ако не сте чели Шоколад, ако не се го преживяли и обикнали, ако Виан Роше не е станала герой, за когото да говорите с приятелите си.

Първата книга представляваше редуване, спомняте ли си? – гласът на Виан с този на свещеника. Този път гласовете са три – на Виан, Анук и Зози.
Джоан Харис казва, че обича да разказва от няколко гледни точки (припомнете си Джентълмени и играчи), защото историята никога не е една, не е абсолютна и никога не е просто история.

Разбрах също, че преди не е и помисляла за продължение. Но с течението на времето е започнала да се чуди какво ли прави Виан Роше сега. Ясно е, че е напуснала Ланскене, но какво ли прави? Е, нещата се оказали доста скучни – живее в Париж и се опитва с всички сили да бъде нормална – преструва се на вдовица, носи черни дрехи, не прави шоколад, а картите таро на майка й стоят в металната кутия, по чийто горен капак има дебел слой прах.

Анук е пораснала, вече излиза от детството и някак се отдалечава от майка си, а това кара Виан да се страхува. Много, много да се страхува.
“Слава Богу, че я има Розет,” казва Анук в една глава, “винаги е щастлива, винаги е усмихната.” Розет е новият член на семейството – въпреки че е на четири, още не говори, яде с ръце, обича да рисува маймунки и да си играе тихичко.

Зози – новата героиня – е тази, която преобръща света на Виан. Тя е специалист в това да краде самоличности и може да бъде всекиго. Сега е избрала ролята на лъчезарната, весела, разбираща, закачлива сервитьорка и помага на Виан отново да отвори шоколадова сладкарница.
Джоан Харис казва, че Зози и Виан са двете страни на една и съща монета и за да не ви развалям удоволствието от четенето, няма да добавя нищо повече.

Ще кажа само, че може спокойно да се отпуснете назад – отново има аромат на канела, анасон, ванилия, ликьор и люта чушка, има истински магии, светлина, цветове, израствания, приятелства и приказност.

Толкова е приятно да избираш подходящата кутия, да размишляваш – дали да бъде с формата на сърце, кръгла или правоъгълна? Грижливо да нареждаш бонбоните, да гледаш как потъват в диплите на тънката хартия с цвят на карамел, ванилия и тъмен ром; да избираш панделка, опаковъчна хартия, до украсяваш с хартиени цветя или сърца, да чуваш тихото плъзгане на оризовата хартия по капака на кутията…
Толкова ми липсваха тези неща след раждането на Розет.

Подходих с подозрение, а то си го пише на корицата – за всички, които харесват Шоколад – Виан се завръща.

2 коментара

рубрика: без категория

Бъдещето на книгата

публикувано от admin на 5 декември 2007

Наскоро в блога на Марк Пилгрим се появи интересна публикация озаглавена Бъдещето на четенето (пиеса в шест действия). Повод е новият продукт на Amazon – Kindle, устройство за четене на електронни книги. На посочения сайт има предостатъчно информация както и няколко интересни видеота, така че няма да се впускам в подробности за самото устройство. Между другото, то не е нито първото нито единственото по рода си.

Но да се върнем към публикацията на Марк Пилгрим. В нея са подбрани отделни цитати от някои публикации1 като по този начин се показва какви насоки поема цифровизацията на книжното съдържание. Електронни книги има отдавна и то в най-различни формати, а големи проекти за цифровизация също не липсват – Google Books и проект Гутенберг например. За пръв път обаче голяма компания като Amazon пуска на пазара не само устройство за четене на електронни книги, но и предлага избор от близо 90 000 заглавия за закупуване, голяма част от тях бестселъри и нови заглавия. Това навежда на някои мисли. Първо – Amazon вероятно са водили нелека битка с издателите, за да ги убедят да пуснат заглавията си в електронен вид. От друга страна Amazon ще направят всичко възможно да защитят това електронно съдържание от „изтичане“. Резултатът е налице – закупените заглавия са в защитен формат, който само Kindle може да разчита. Не става ясно и дали има някаква защита от обменяне на защитените файлове между потребителите. Две устройства не могат да се свържат директно, но може да се направи връзка чрез компютър. Всеки потребител обаче трябва да регистрира своя Kindle на сайта на Amazon, което вероятно означава, че подобна защита съществува.

От мнението, че всеки е свободен да заема, препродава и да прави каквото си иска със закупената от него книга се върви към тотално ограничаване на правата върху съдържанието (на електронните книги в случая). Някои побързаха да направят паралел с iPod и iTunes на Apple и може би са прави. В сравнение с музиката и филмите, книгите малко позакъсняха в тази област, но вече и те се изправят пред подобни проблеми – роля на издателите и книгоразпространителите при разпространението на електронни книги, защита на авторските права върху електронното съдържание и въобще начинът, по който се лицензира или би било морално редно да се лицензира интелектуалната собственост. Няма еднозначен отговор на тези въпроси и бих оставил всеки сам да изгради своето мнение. Публикацията на Марк Пилгрим е една добра отправна точка.

–––––––––

1 Oтвореното писмо3 на Джеф Безос (шефът на Amazon) към Авторската гилдия2, Общите условия за ползване на Kindle, публикацията на Ричард Столман Правото да четеш, 1984 на Джордж Оруел и статията Бъдещето на четенето излязла в Newsweek на 26 ноември 2007.

2 Авторската гилдия е американска организация, в която членуват автори, литературни агенти и адвокати, чиято основна цел е да защитава интересите на авторите пред издателския бизнес.

3 През 2002, Авторската гилдия обвини Amazon, че продаваните от тях употребявани книги нанасят щети на издателската индустрия и на авторите и ги призова да ги оттеглят от сайта си или да ги разположат в отделна по-малко посещавана секция на сайта. В резултат на това Джеф Безос изпрати отворено писмо, в която той отстоява позициите си. За съжаление, 5 години по-късно изглежда, че тези позиции са се променили.

Коментарите са изключени

рубрика: без категория

Тома Марков

публикувано от admin2 на 6 ноември 2007

Тома Марков ще ви чете на 08 ноември (четвъртък), от 18:30 часа в дискусионен клуб „На тясно“, Хамбара

Иначе малко в страни от горните неща, вчера гледах Фаренхайт 451 по Рей Бредбъри и идеята в края на филма много ме впечатли. Става дума за това, че в бъдещето на хората им беше забранено да четат, защото книгите водели до асоциализация, сдухвали или карали човек да се мисли за нещо повече от другите. Имаше пожарна, която не гасеше пожари, а изгаряше книги. Книгите бяха забранени. Съществуваше обаче едно тайно общество на хората-книги, които научаваха по някоя книга наизуст и така тя никога не можеше да бъде унищожена. Всеки от тях беше роман.

Коментарите са изключени

рубрика: без категория

КЕФЕР 2 трейлър

публикувано от admin на 21 октомври 2007

     Ти коя си? – попита едно цвете с леко увяхваща поличка.

     Момичето посочи с пръст в празното.

     Неговото дете.

     О. – разбиращо каза цветето – Той ли те доведе тук?

     Да. Имаше и още някой…. Беше много елегантен. Може би не.

     Цветето въздъхна и се огледа.

     Нали знаеш, че с всеки тук е така.

     Как?

     Ами винаги има един някой, който не е сигурен дали го е имало.

     Аз съм сигурна. – направи дълга пауза и каза – Че имаше и друг.

     Момичето посегна към цветето и откъсна едно от листенцата му.

     Ох! Какво правиш? – то изпищя.

     Откъсна още едно.

     Боли! Престани!

Изправи се и надвеси глава над извиващото се от ужас цвете. Оранжевите й коси го докоснаха като пипала на много бавна и отровна медуза. Очите й бяха черни и лъскави като разтопен асфалт, устата й беше диво извита като две парчета корал, а тялото й беше полу-детско, но по един вече женски начин. Погледна го в просълзеното синьо око, вдигна крак и го смаза.

Убийството не е повод за запознанство, но все пак…. – промърмори момичето опъвайки леко смъкналия се тричетвърти чорап. Бавно се изправи без да отмества крак от размазаното цвете и застана мирно в бялото. Гласът й се плъзна в белотата като червен конец, кървава капка, остатък от безмилостен залез. Стана студено като в манга анимация.

Акако Мидори Гин. Родена на 14 юни 1994 година в “изтрито”. Шестнайсетгодишна. Ръст 1.74см. Тегло 52 кг. Раса бяла. Очи черни. Коса червена. Отличителни белези няма. Осъждана за особено тежко престъпление. Психически здрава. Излежала специфична присъда за нейния случай. Случай – “изтрито”. IQ 200. Емоционална реактивност – нула до второ нареждане. Памет – презаредена. Адрес на пребиваване – от 0 до 6 “изтрито”, от 6 до 16 в Центъра за управление на доверието в бъдещето. Понякога плаче. Защо – “изтрито”.

Прекрачи нещо, което само тя виждаше и бялото изчезна преливайки в ярката светлина на юлски неделен следобед. Слънцето цепеше плочките на паважа, от зеещите изпочупени прозорци на изоставените сгради нещо мълчаливо наблюдаваше улицата и Акако Мидори Гин седеше на пейка на автобусна спирка в Даунтаун Лос Анджелис. Земята пред спирката беше разцепена, асфалтът беше пропукан като пустинна земя, от пукнатината лъхаше пещерен хлад. Дъното не се виждаше.

Публикувано с благословията на авторката.

Коментарите са изключени

рубрика: без категория

легло, човек, книга… booklover?

публикувано от admin2 на 19 октомври 2007

booklover

– умори ли се?
– уморих се буквално, хахаха, това тежи.

диалог: между Бистра и брат й
фото: Бистра

Коментарите са изключени

рубрика: без категория

booklovers on handmade day

публикувано от admin2 на 12 октомври 2007

booklovers

в Пловдив

1 коментар

рубрика: без категория

Текстовете в този блог могат да се ползват свободно при условията на Криейтив Комънс Признание-Споделяне на споделеното.

Привет, здравейте и добре дошли.

Намирате се в читателски дневник. След като прекарате известно време във воайорско четене на драсканиците тук, се надяваме да се престрашите и присъедините към нашето споделяне.

А какво ще споделяме? Най-общо казано впечатленията си от книги, които тъкмо сме прочели и някак не можем да не споделим с другите, размисли и чувства (може и страсти;), на които не им се стои на спокойствие в главите ни.

А как ще споделяме? Просто се регистрирайте и пишете смело. Как става това, прочетете на тази страница.

Започваме.