за майките и ангелите
публикувано от Елена на 22 април 2007
От няколко месеца мама искаше да прочете „Майките“ на Теодора Димова . Споменаваше го от време на време, но така и не си я купи сама. Затова реших аз да й я подаря. Ей така, без повод.
Когато плащах на касата в Хеликон, продавачката се усмихна: „Страхотен избор! Поздравявам ви!“. С приятелката ми се спогледахме и се засмяхме, и двете не я бяхме чели.
Същата вечер влязох в кухнята, подавайки книжката, вързана с красива златна панделка от плат.
„За меен?“, извика зарадвана мама и ме целуна.
Минаха няколко дни докато свърши това, което четеше, за да започне тази.
След два дни ми я върна и каза, че ми е сърдита, че съм й подарила толкова мрачна, натоварваща книга.
Това, разбира се, доста ме заинтригува.
Прочетох я за една вечер, но не разбрах нито защо е толкова популярна, нито защо е толкова хвалена. Според мен е доста слаба, изсмукана от пръстите.
Децата са твърде съвършени, тези ужасни семейства никак не им влияят и те се запазват истински и чисти, кротки и търпеливи. Родителите им пък са твърде егоистични и самозабравили се, някак нереално чак.
Самите истории не ме впечатлиха с нищо.
Има обаче един образ, който наистина ме омагьоса – Явора.
Още докато разпитваха децата едно по едно. Тя се разкрива парчене по парченце. Чаках края на всяка глава, за да разбера още нещичко за нея.
Тя е ангел. Когато я гледат в очите, децата виждат сърцето й. Около нея човек не може да бъде лош. Тя „знае всичко“. Смее се истински. Казва: „Има толкова много любов“. Учи децата на неща, които са важни и ще им бъдат полезни в бъдеще, учи ги да прощават. Учи ги на непривързаност и на любов.
И точно тук нещо не разбрах. На нищо ли беше успяла да ги научи? И защо?
Нали децата бяха съвършени – отворени, но смирени и скромни. Докоснали са се до божественото чрез нея (защото доколкото разбирам, тя е просветната), но не са го осъзнали, не са се променили. Останало е егоистичното „искам, искам, искам“, за да се стигне до гротескния финал.
Не я разбрах тая книга, честно.
Знам, че тя написана, за да задава въпроси, а не за да дава отговори, но всичко това ми се струва нереално. Невъзможно е да срещнеш ангел, да го обичаш и накрая да го убиеш.
Наистина смятам, че е невъзможно. Хората не са толкова лоши.
3 коментара
рубрика: без категория