Един от собствениците на книжарница за употребявани книги (Prospero’s Books) в Канзас Сити (Мисури) запали част от притежаваните на склад близо 20000 заглавия. Разочарован от намаляващия интерес към книгите, Том Уейн устроил това съвременно аутодафе и го задържал в продължение на цели 50 минути преди градската пожарна да пристигне.

Идеята му е всеки месец да организира подобен „спектакъл“ докато накрая складът му не се изпразни. Като виновници за спадналия интерес към четенето се посочват телевизията и интернет. Според собствениците на малката книжарница например в техния град можеш да намериш домакинства с 5 телевизора и 3 книги.

Все пак много книги са били спасени от пламъците в последната минута. Загрижени граждани са се стекли да ги изкупуват на цени по около 1 долар на заглавие. Според собствениците приходите от тези клади ще бъдат дадени за книгоиздаване и няма да влязат в техните джобове.

Не става ясно дали всичко това е евтин рекламен трик или е резултат от загрижеността на Prospero’s Books. И все пак …

Има по-страшни престъпления от изгарянето на книги, едно от тях е да не ги четем.

Няма нужда да гориш книги, за да унищожиш една култура. Просто накарай хората да не ги четат.

Рей Бредбъри

Източник: Houston Cronicle (http://www.chron.com) и http://prosperosbookstore.com/

Тази нощ сънувах нещо особено и тъй като близо до леглото се намират купища книги, сред които и един съновник, нямаше как да не го извикам на помощ. Не казвам, че вярвам безусловно на подобни книги, но има нещо симпатично в това понякога те да отгатнат бъдещето ти. Просто няколко думи върху страниците на безобидна книга, които се оказват верни. Случват се и такива неща. Не това е темата на този пост обаче, затова спирам дотук.

Причината да ви занимавам с въпросния съновник от пó горните редове, е посвещението на една от първите страници (публикувано пó долу). Всеки път успява да ме разсмее безмилостно. Книгата е подарък за 21-я ми рожден ден от Кристиян – ще помогне ли с нещо да си представите лудостта му, ако спомена, че е рижав? Едва ли. Но все пак държа да отбележа наблюдението си, че има нещо свръхестествено у хората с този цвят оперение. И отново да се върнем на темата. Посвещението е като неканеният гост на страниците на една книга, който обаче я превръща в нещо доста лично. Затова откривам темата посвещения, която може да се превърне и в постоянна рубрика. Не знам. Ще видим.