синьо по-синьо от небето
публикувано от Елена на 28 август 2007
Разбираш защо корицата е такава, едва когато се потопиш в книгата.
Корицата я описва перфектно.
Обаче за да знаеш това, не да повярваш, защото аз го казвам, а за да знаеш, трябва да я преживееш.
Упойваща, разбъркана, лепкава и ефирна. Тесни улички и необятно море. Диалози, започващи отникъде. Спомени и препратки. Недомлъвки и скоби.
И три Марии.
Емилия Дворянова е една от най-любимите ми писателки. Казвам го така, защото е жена, а за жените се твърди, че не пишели добре.
Не знам доколко е вярно, мисля, че има някаква граница, където етикетите мъж-жена падат.
Но Дворянова пише като жена. Много лична женска книга.
Чета я като насън, влизам в света на повествованието отнякъде и се губя в него. И е толкова прекрасно. Оставям се да бъда водена.
Чета я с молив в едната ръка – на всяка страница се спирам по няколко пъти, за да подчертая нещо и да й се повъзхищавам.
Сега ми е малко мъчно, че не отидох да я видя. Тя преподава творческо писане в НБУ и Т. цял семестър все щеше да ме води на лекция. Тогава и двете не знаехме коя е Емилия Дворянова.
Книгата чета бавно и с наслаждение, защото се препъвам в хубави думички, хубави изрази, хубави изречения и хубави мисли. И подчертавам, много подчертавам.
На места виждам себе си, някакви мои много типични фрази. Учудвам се и се радвам. Чувствам Дворянова близка.
Разбирам защо Земните градини на Богородица стана роман на годината. Тази книга е събитие. Толкова е свободна и голяма.
Знам, че метафората е тъпа, но когато я отворя, ме духва вятър и влизам в този син свят. Синьо по-синьо от небето.
Тази книга не се чете, а се преживява.
Тя те докосва, усещаш миризмите, вятъра, виждаш морето, чуваш стъпките по пясъка и чуваш тишината.
Очите гледат леко, когато не са принудени да се обличат в език, за да бъде езикът свидетел. Любим цитат. Даже му сложих удивителен в полето отдясно. Обяснява защо ми е трудно да пиша за книгата. Но ми се стори важно да го направя.
От сърце я препоръчвам. Огромна е. От тези, които дори аз мога да чета много пъти. И знам, че ще го правя отново и отново.
Коментарите са изключени
рубрика: без категория