Преди няколко месеца dzver опита да се свърже с издателите/агента на Пратчет с молба да намерят свястно българско издателство, което да издава книгите на Пратчет у нас. Всъщност, както обясних в коментар към поста, инициативата трябва да дойде от хипотетичното българско издателство, а не обратното.

Остават много висящи въпроси – дали „Вузев“ са се отказали да издават поредицата за света на Диска или просто вече нямат възможност? Дали ще се намерят кадърни преводачи и ново подходящо издателство? Преди това обаче трябва да се разбере как стоят нещата с авторските права за България. За тази цел бях изпратил няколко мейла, но не съм сигурен дали са били до правилните хора… а и не получих отговор.

Ако някой може да помогне с отговори на горните въпроси е добре дошъл.

Ето го и оригиналният пост на dzver… за всеки случай:

Току що пратих молба към Тери Пратчет да се отърве от И.К. Вузев, г-жа Вузева и да намери в България издателство, което да го превежда и издава. Моето английско говорене е от тип The I are dzver и жалките ми опити да чета Пратчет в оригинал приключиха на 3-та страница в

Ето това е адресът, на който може да пишете на Тери Пратчет (косвено, това му е фийдбека на официалния сайт, едва ли ще бъде видян лично от Тери).

Ето писмото, което аз пуснах (в оригинала всичко е caps off):

Help us!

In Bulgaria there is absolutely no way to read actual books of Terry Pratchett, because of your partner publisher VUZEV. They have stopped to publish all new books 2 years ago. I think that their problem is to find translator, because they have trouble in communication with them and they wants to pay translator less than expected.

Please, help us – reading and enjoying Terry requires fluency of english and folks like me just cannot understand originals ;/ I want to buy and read Terry in Bulgarian! SOS!

Ударете по 1 рамо, пишете на Тери Пратчет

Я стига, продължение на Шоколад! Сто процента ще направят и филм. И после ще я принудят да завърши трилогията. И пак филм – нали се сещате.
Грозна работа. За пари.

Обаче не – представяте ли си? Книгата е чудна. Прочетох я на един дъх, доколкото петстотинте-й-плюс страници позволяват подобен израз.

Като за начало – безсмислено е да четете Бонбонените обувки, ако не сте чели Шоколад, ако не се го преживяли и обикнали, ако Виан Роше не е станала герой, за когото да говорите с приятелите си.

Първата книга представляваше редуване, спомняте ли си? – гласът на Виан с този на свещеника. Този път гласовете са три – на Виан, Анук и Зози.
Джоан Харис казва, че обича да разказва от няколко гледни точки (припомнете си Джентълмени и играчи), защото историята никога не е една, не е абсолютна и никога не е просто история.

Разбрах също, че преди не е и помисляла за продължение. Но с течението на времето е започнала да се чуди какво ли прави Виан Роше сега. Ясно е, че е напуснала Ланскене, но какво ли прави? Е, нещата се оказали доста скучни – живее в Париж и се опитва с всички сили да бъде нормална – преструва се на вдовица, носи черни дрехи, не прави шоколад, а картите таро на майка й стоят в металната кутия, по чийто горен капак има дебел слой прах.

Анук е пораснала, вече излиза от детството и някак се отдалечава от майка си, а това кара Виан да се страхува. Много, много да се страхува.
“Слава Богу, че я има Розет,” казва Анук в една глава, “винаги е щастлива, винаги е усмихната.” Розет е новият член на семейството – въпреки че е на четири, още не говори, яде с ръце, обича да рисува маймунки и да си играе тихичко.

Зози – новата героиня – е тази, която преобръща света на Виан. Тя е специалист в това да краде самоличности и може да бъде всекиго. Сега е избрала ролята на лъчезарната, весела, разбираща, закачлива сервитьорка и помага на Виан отново да отвори шоколадова сладкарница.
Джоан Харис казва, че Зози и Виан са двете страни на една и съща монета и за да не ви развалям удоволствието от четенето, няма да добавя нищо повече.

Ще кажа само, че може спокойно да се отпуснете назад – отново има аромат на канела, анасон, ванилия, ликьор и люта чушка, има истински магии, светлина, цветове, израствания, приятелства и приказност.

Толкова е приятно да избираш подходящата кутия, да размишляваш – дали да бъде с формата на сърце, кръгла или правоъгълна? Грижливо да нареждаш бонбоните, да гледаш как потъват в диплите на тънката хартия с цвят на карамел, ванилия и тъмен ром; да избираш панделка, опаковъчна хартия, до украсяваш с хартиени цветя или сърца, да чуваш тихото плъзгане на оризовата хартия по капака на кутията…
Толкова ми липсваха тези неща след раждането на Розет.

Подходих с подозрение, а то си го пише на корицата – за всички, които харесват Шоколад – Виан се завръща.